Как да накараме детето да учи по метода Монтесори
Често пъти се оказва „мисия невъзможна“ да накараме детето да учи. Липса на мотивация, ниска концентрация, незаинтересованост към учебния материал – това са много често срещани ситуации, с които всеки родител се сблъсква поне веднъж в живота.
В настоящата как да накараме детето да учи – статия ще поговорим за начините да мотивираме ученика да залегне над уроците, без да използваме стандартните тактики. Фокусът ще е методът Мария Монтесори, при който думата „браво“ не се използва, а наместо нея се прилага друг подход, за който ще стане ясно в следващите редове.
Какви грешки допускат родители в стремежа си да накарат детето да учи?
Няма общовалидни правила за децата, когато става дума за това как да ги накараме да учат. Както възрастните, така и те имат различи характери, емоционалност и академични възможности, с които е добре да се съобразим. Стимулирането на най-малките да се учат не следва обаче класическите похвати, при които се прилагат наказания и награди – при метода Монтесори е налице съвсем друга „стратегия“, характеризираща се с вътрешни стимули, а не с външни. Ето за какво става дума:
- много от родителите (дори повечето) предлагат награди на своите отрочета, за да ги накарат например да си подредят стаята – какво обаче ще се случи, ако тази награда не се предложи повече? Малчуганът едва ли ще продължи да оправя стаята си със същия този ентусиазъм – именно затова подобни поощрения не се прилагат при метода Монтесори;
- когато става дума за учене, „борбата“ е още по-голяма – малко са децата, които са дотам мотивирани, че да седнат да учат без подканите на своите родители. Обикновено се стига дотам да се напомни един, два, пет и повече пъти, докато ученикът най-сетне седне зад бюрото и отвори учебниците. Методът Монтесори е изключително ефективен в подобни случаи – той се базира на това да се фокусираме върху самото действие и постигането на добър резултат, без да се използват стимули от рода на хвалебствия, парични награди, лакомства и други подобни екстри;
- същата тази тактика може да се използва и при по-малки деца, които в момента се учат да строят кули от кубчета, да разпознават цветове, числа, животни и др.;
- двете най-често допускани грешки от страна на родителите, когато се касае за това да накараме детето да учи, са прилагането на наказания и предлагането на награди – и двете не са желателни според метода на Мария Монтесори, защото могат да доведат до нежелани последствия;
- наказанието при лошо свършена работа от страна на мъника е възможно да повлияе негативно върху самооценката му, както и да му вменим схващането, че за да се случи нещо, преди това да има „сплашване“ – и когато то се заеме със своите задачи през емоцията на страха, в дългосрочен план това може да го превърне в тревожна и потисната личност;
- наградата на свой ред се харесва от всички малчугани, особено ако става дума за учене на уроци – тя обаче може да се превърне в „разменна момента“, която да доведе до опорочаването на пълноценните взаимоотношения. Освен това детето няма да иска да направи каквото и да било, ако насреща не получи награда в замяна. То ще живее с идеята, че ако ще остане с „празни ръце“, то няма смисъл да влага енергия и време във въпросното начинание.
Всичко казано дотук сочи, че наказанията и наградите не са отговорът на въпроса, свързан с това как да накараме най-малките да учат. По-важното е да направим така, че да посеем у тях вътрешна мотивация, за да е успехът сам по себе си най-голямата за малчуганите награда.
Как да го мотивираме по метода Монтесори?
Според метода Монтесори родителите е добре да се стремят да възпитат детето си, че когато прави нещо с удоволствие, то ще бъде щастливо. Ако вземем за пример построяването на замък от кубчета, то в този случай можем да накараме хлапето да разкаже за самото построяване, да отбележим колко красив е този замък и да го мотивираме да направи още един такъв. Така мъникът ще се гордее с постигнатите резултати, а следващия път ще се опита да построи нещо още по-сложно.
Погледът към детайлите е също важен. Чудесна идея е да се отбележи стойността на даден фрагмент или подробност от „цялото“, за да види детето, че старанията му са забелязани. Така следващия път то ще бъде още по-прецизно в заниманието, върху което се е фокусирало. Също така трябва да се внимава и със забележките и постоянните поправяния, защото има риск малчуганът да загуби мотивация, да бъде неуверен и дори да изпитва страх от това да опита да направи нещо сам.
Думата „браво“ също не се използва при метода Монтесори. И да, колкото и странно да звучи, тя не помага в това да накараме най-малките да се справят добре в ученето. Често пъти тя се оказва самоцел за тях, а успехът сам по себе си престава да бъде най-голямата за тях награда. Те са готови на всичко, за да чуят външно (чуждо) одобрение, но ако то не настъпи, следващия път е възможно да не положат никакви старания.